Работно време

Експозиция

09.30 – 17.30 ч.
понеделник – събота (апр-окт)
вторник – събота (ное-мар)

Администрация

понеделник – петък: 9.00 – 17.30 ч.

Продажба на билети

До 30 мин преди края на работното време

Билети

Деца (до 7 г.) – безплатно
Учащи – 2 лв
Външна експозиция – 2 лв
Вътрешна, външна и временна експозиция – 6 лв
Семеен – 10 лв

Намерете ни

Адрес: България, 9027 Варна,
бул.”Януш Хуняди” №55
Тел: 052/ 74-03-02

Виж повече
Close
Skip to content

История

Варненската битка

На 10.11.1444 г. , на мястото където днес е разположен Парк – музеят “Владислав Варненчик”, се разиграва известната битка между 20 000 християнска съюзническа европейска армия, предвождана от полско-унгарския крал Владислав III Ягело (Варненчик) с главнокомандващ трансилванския войвода Янош Хуняди и три пъти по-многобройните турски войски на султан Мурад II.

Битката край Варна е последната, решителната.  След нея Балканите и Югоизточна Европа падат за векове напред под османо-турска власт.

В това последно сражение участват българи, унгарци, поляци, чехи, словаци, власи (дн. румънци), рутени (староруси), хървати, саксонци, литовци и кръстоносен рицарски отряд на римския папа Евгени IV.

В тяхна памет, като израз на почит пред героизма и саможертвата им в името на свободата на Европа е създаден Парк-музеят на бойната дружба “Владислав Варненчик”.

Историческа справка за походите на Владислав Варненчик и Янош Хуняди през 1443- 1444 г.

След завладяването на България турците се насочват към Унгария, която е принудена да търси начин да се защити. Поради факта, че сама не може да устои на турския натиск, тя търси сближение със съседните народи и държави- с цел създаване на коалиция способна не само да спре, но и да изтласка завоевателите от Балканите.

На унгарския престол е поканен и коронован 16-годишният полски крал Владислав ІІІ Ягело.

През 1443 г. в Унгария се организира поход срещу турците. В състава на сборната армия влизат – унгарци , около 500 полски доброволци (като държавата Полша не участва в похода), чешки наемници хусисти(като това не е чешко държавно участие), 700 босненци, водени от Петър Ковачевич (държавно участие).

Сръбският деспот Георги Бранкович участва със значителни сили (държавно участие). В похода се включват власи и немски наемници.

Сборната армия прекосява Сърбия и през Западна България достига до Златица. Поради тежката зима походът се прекратява, въпреки победите на християнската армия.

В резултат на мирния договор, сключен за 10 години, Сърбия получава автономия, а Унгария – редица крепости по Дунава.

Недоволен от този резултат е папа Евгений ІV. Той е и главният вдъхновител на антитурското движение. Целта му е разпространението на католицизма на Изток. По негово настояване пратеникът му в Унгария- Юлиано Чезарини, освобождава крал Владислав от положената при подписването на договора клетва. Подготвя се нов поход.

При втория поход сборната армия е съставена от:

  1. Унгарско-трансилвански полкове, водени от Янош Хуняди.
  2. Полски доброволци- около 300 души.
  3. Чешки наемници- хусисти – 400 души. И сега Полша и Чехия не участват като държави.
  4. Участват 4 000 власи, водени от Влад Дракул. Това е държавно участие.
  5. Участват бойци от Западна Украйна (точният им брой не е известен). В документи те са наречени “рутени” или “русини” (староруси). По това време западноукраинските земи са включени в границите на полската държава.
  6. Участват доброволци българи от Подунавието – от Видин, Оряхово, Никопол и други селища.
  7. В състава на унгарската армия се сражават и неголям брой немски заселници от Трансилвания, а също и словаци. (Трансилвания и днешна Словакия тогава са в границите на Унгария).
  8. В битката край Варна се сражава и отряд хървати, водени от Франко Таловац (тогава Хърватско също е в пределите на Унгария).
  9. Босна и Сърбия остават встрани от събитията, свързани с похода през 1444 г. Знае се само, че предводител на един от унгарските отряди е босненският епископ Рафаел. Преки сведения за участие на босненци и словаци засега липсват.
  10. Сражава се и отряд западни рицари, водени от папския легат Юлиано Чезарини.

Сборната армия по време на втория поход- 1444 г., е около 20 000 бойци. Турската наброява 55 000-60 000 души и се командва от султан Мурад ІІ. На бойното поле загиват около 10 000 войници от кралската армия, а неприятелят дава два пъти повече жертви.

Край Варна загива 20-годишният крал Владислав.

С останалата част от армията главнокомандващият Янош Хуняди отстъпва.

Владислав ІІІ Ягело - Варненчик

За двата антитурски похода на крал Владислав е писано много.

Недостатъчно обаче е осветлен въпросът за личността на крал Владислав и неговия произход. Може би това се дължи на ранната трагична гибел на краля, едва двадесетгодишен посмъртно получил името Варненчик. За един герой, паднал покосен от еничарски ятаган на българска земя, заслужава да се знае повече.

Роден е на 31.Х.1424 г. и е първото дете от брака на полския крал и Велик литовски княз Владислав ІІ Ягело и съпругата му София Холшанска. Според полския историк от ХV век Ян Длугош, познаващ добре живота в Ягелонския двор, бащата на Варненчик – Владислав ІІ “бил син на литовския княз Олгерд и Мария, дъщеря на тверския княз от гръцко вероизповедание. Бил наречен Ягело.”

Най – новите исторически изследвания обаче показват, че Владислав ІІ е син не на Мария, която е първата съпруга на Тверския княз, а на втората му съпруга Юлияна.

От 1377 до 1401 г. Ягело е Велик литовски княз, а от 1386 до деня на смъртта си е полски крал. За да получи полската корона и ръката на полската кралица Ядвига, Ягело се покръства, като приема християнското име Владислав и се задължава да присъедини Литва към Полша.

При Ягело Полша укрепва като държава и разширява своите територии в Литовските земи и Галицка Рус. Безспорно най-голямото завоевание на Полско-литовското кралство обаче е победата над Тевтонския орден на кръстоносците на 15 юли 1410 г. при Грюнвалд.

София – майката на крал Владислав Варненчик, е четвърта съпруга на Владислав ІІ Ягело. София имала родствена връзка със съпруга си в ІІІ, ІV степен. Ягело бил 73- годишен, а София на 17 години, когато се ражда техният първи син Владислав.

През 1434 г. Владислав става крал на Полша. През 1440 г. между Полша и Унгария се сключва уния, по силата на която Владислав получава и унгарската корона, но с условието да обедини силите на двете кралства за борба с османските завоеватели.

Самият Владислав в свои грамоти се титулува така: ”Владислав – крал на Унгария, Полша, Далмация, Кроация и Велик княз на Литва…”, но в полската историография и в биографичните справки за Варненчик не се споменава, че той е Велик литовски княз.

Младият крал Владислав III Ягело Варненчик загива в битката край Варна на 10.11.1444 г. когато предприема удар с личната си гвардия от 500 рицари срещу 10-те хиляди еничари на султана. Кралят достига до последните еничарски редове и до султанския команден пункт, но е обкръжен. В този момент кралският кон се спъва и кралят пада на земята. Еничаринът Коджа Хазър бързо се приближава, убива краля, което дезорганизира армията и тя отстъпва.

Юначната гибел на младия крал и трагичният завършек на Варненската битка оказват влияние върху по-сетнешната съдба на балканските и европейски народи. Те намират отражение в епоса и фолклора на много народи.

Янош Хуняди

В музея „Владислав Варненчик” има специална зала, посетена на Янош Хуняди – военен предводител на обединената християнска армия на крал Владислав по време на двата похода през есента и зимата на 1443-1444 г. и Варненската битка.

Той е легендарен герой, възпят в български, сръбски, унгарски, румънски народни песни като Янко Сибиянин (Сибинянин), Янкула войвода, Хуняди Янош, Янко де Хунедоара.

Хуняди, известен в българския народен епос като Янкула войвода, е роден около 1400 г.в Трансилвания в семейството на дребен влашки благородник от двора на крал Сигизмунд (според някои легенди Хуняди има български царски корен).


Службата си войводата започва при сръбския деспот Георги Бранкович. По-късно влиза в обкръжението на краля като негов съветник и съпровожда Сигизмунд в Италия, където се запознава с организацията на тамошното военно дело.

През 1436 г. в Чехия усвоява военното изкуство на хуситите и благодарение на своя военен и политически талант бързо се издига. Дадена му е високата държавна длъжност – бан на Срем, жупан на комитата Темеш (началник на административен район), а през 1456 г. е главнокомандващ унгарските бойни сили при Белград.

Прославилият се в антитурските борби пълководец Янош Хуняди прави дръзки реформи в унгарската армия, като съчетава елементи на наемничеството и народното опълчение.

Воден от волята за победа и омразата към анадолските нашественици, Хуняди пръв подкрепя идеята за полско-унгарска уния, защото разбира, че само силната кралска институция ще спаси Унгария и другите страни. Умира през 1456 г. от чума.

Историята на музея

Музеят на бойната дружба 1444 г. „Владислав Варненчик” е открит през 1964 г. в чест на 520-та годишнина от битката при Варна. На територията му се намират две тракийски могили. В едната от тях има тракийска гробница от IV-III в. пр. Хр.

В памет на загиналите бойци на 10 ноември 1444 г. в центъра на бойното поле, на мястото, където загива полско-унгарският крал Владислав ІІІ Ягело, наречен посмъртно Варненчик, още по време на робството българите поставят дървени кръстове.

През 1924 г. поставят скромен паметник с надпис: ”VLADISLAUS VARNENSIS. ВЛАДИСЛАВЪ ЯГЕЛОНСКИ ПОЛСКИ И УНГАРСКИ КРАЛЬ ТУК ЗАГИНА НА 10.ХІ.1444г. ЗАЕДНО С ХРИСТИЯНСКОТО РИЦАРСТВО ЗА ВЬРА И ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ”.

През 1935 г. на площ от 30 декара е оформен парк, а в едната тракийска могила на територията на парка е построен символичен мавзолей на краля.

През 1964 г. е издигнат паметник на Янош Хуняди – главнокомандващ армията на крал Владислав, трансилвански войвода, регент на Унгария от 1446 г.

Дарители