Работно време

Експозиция

09.30 – 17.30 ч.
понеделник – събота (апр-окт)
вторник – събота (ное-мар)

Администрация

понеделник – петък: 9.00 – 17.30 ч.

Продажба на билети

До 30 мин преди края на работното време

Билети

Деца (до 7 г.) – безплатно
Учащи – 2 лв
Външна експозиция – 2 лв
Вътрешна, външна и временна експозиция – 6 лв
Семеен – 10 лв

Намерете ни

Адрес: България, 9027 Варна,
бул.”Януш Хуняди” №55
Тел: 052/ 74-03-02

Виж повече
Close
Skip to content

Дългият поход

През пролетта на 1443 г. започва активна подготовка за похода. След политическото и дипломатическо подсигуряване на кръстоносната идея влиза в ход широкообхватна акция за вербуване на войници от европейските страни, събират се средства, провизии и фураж.

В самата Полша подкрепата за краля е твърде слаба поради заплахата от кримските татари. Кардинал Олешницки, който фактически управлява Полша в отсъствието на крал Владислав, подкрепя политиката на авиньонския папа Феликс V, конкурент на Евгений ІV и не одобрява плановете на краля в Унгария. Освен това държавната хазна е празна и дори за пътуването на Владислав до Унгарското кралство трябвало да се вземат пари назаем.

Походът е замислен като военна акция по суша към турската столица Одрин и действия на съюзната флотилия в Босфора и Дарданелите, за да се осуети прехвърлянето на султанската войска от Мала Азия на Балканите.

Войските, събрани от Унгария, Полша, Чехия, Влахия, Сърбия, Босна и отряд западноевропейски рицари-кръстоносци предимно от Германия и Австрия , наброяват около 40 000 души. Ръководството се оглавява от крал Владислав, който напуска Буда още на 23 юни и се отправя към южноунгарските земи, за да довърши подготовката за похода, а фактически главнокомандващ е Янош Хуняди.

Голямо влияние сред войниците има сръбския деспот Георги Бранкович, както и папския легат Джулиано Чезарини.

Този поход е успешен във военно-политическо и пропагандно отношение. Войските минават победоносно през Ниш и Пирот, достигат до София и я превземат. Българите от околностите на София и Радомирско са обхванати от вълнение и радостна надежда, помагат в набавянето на храна, показват им пътя, въоръжени чети се присъединяват към войските. Сред местното население се носят слухове, че Фружин, синът на Иван Шишман, с българска свита се намира в кралския отряд и това разпалва допълнително свободолюбивите пориви на злощастните българи.

Още при сформирането на войската в Унгария се включват български бежанци, живеещи в южноунгарските земи. В един декрет на Унгарското кралство е отбелязано, че това погранично население излъчило 4 000 конници за армията. Самият поход от долината на река Морава насам е наречен от някои историци „българска война”. Присъединяването на българите към кръстоносците са принудени да признаят дори османските летописци. При превземането на София крал Владислав превръща джамиите в църкви и поставя за управител на града местен владика. Възмутен, турският хронист съобщава: “Цялата рая се поклони на тези проклетници. Кой донесе храна и започна да продава, кой се качи на коня и заставайки отпред, им стана водач.”

След победата при Златица през декември 1443 г. поради твърде суровата зима, заледените проходи през Балкана и изтощението на войниците, кралският съвет взема решение за прекратяване на похода и оттегляне в Унгария. Кралят е посрещнат триумфално в Буда, но по българските земи османците продължават да опустошават и опожаряват крепости, и да изселват селища, чието население е подпомагало християните.